M13 (кълбовиден звезден куп)
Разстояние: 25 000 св.год.

Блясък: 5,6 зв.в.

Видим диаметър: 17'

Съзвездие: Херкулес

Ректасцензия: 16h 41.7min

Деклинация:+36˚28'

Видимост: невъоръжено око и бинокъл

Наблюдение: Неговите звезди са видими в инструмент със средна сила.

Купът има маса 600 000 пъти слънчевата, диаметърът му е 140 св.год. Центърът му е 1000 пъти по-плътен отколкото средната плътност за Галактиката. Ако около някоя от звездите му обикаля планета, нейното небе би било осеяно с хиляди светила и там нощта никога не би била тъмна! М13 се отдалечава на 80 000 св.год. от галактическия център и се доближава на по-малко от 20 000 св.год. от него, за период от 50 000 000 год.

χ и h Персей ( двоен разсеян звезден куп)
Разстояние: 7 000 св.год.

Блясък: 4 зв.в.

Видим диаметър: 30''

Съзвездие: Персей

Ректасцензия: 2h 20.5min

Деклинация:+57˚08'

Видимост: просто око

Наблюдение: В мощен бинокъл или малък далекоглед всеки от двата купа разкрива множество ярки и цветни звезди.

Възрастта на χ от Персей е 14 000 000 год., а на h от Персей, който е много богат на сини свръхгиганти е 6 000 000 год. В този куп някой от най-масивните звезди са изгорели твърде бързо термоядреното си гориво и вече са към края на своя живот. Визуално можем да ги разпознаем по характерният им оранжев цвят.

М5 (кълбовиден звезден куп)
Разстояние: 24 000 св.год.

Блясък: 5.7 зв.в.

Видим диаметър: 18'

Съзвездие: Змия

Ректасцензия: 15h 18.6min

Деклинация:+02˚05'

Видимост: бинокъл

Наблюдение: Купът е почти толкова красив, колкото М13.

Кълбовидните купове се класифицират от I-ви клас за най-компактните до XII-ти за най-рехавите. М5 е от клас 5 и е от среден тип. Притежава плътно ядро и разсеяна периферна корона от звезди. Масата му е оценена на 800 000 пъти слънчевата, докато диаметърът му надвишава 150 светлинни години. Орбитата му е силно елиптична – той се отдалечава на 150 000 св.год. от галактическия център и се приближава едва на 10 000 св.год. на всеки 1 000 000 000 год.

М11 (разсеян звезден куп)
Разстояние: 6 000 св.год.

Блясък: 6.3 зв.в.

Видим размери: 1˚27'х 29'

Съзвездие: Щит

Ректасцензия: 18h 51min

Деклинация: -06˚16'

Видимост: бинокъл

Наблюдение: Може да се наблюдава с уред, които има увеличение над 120 х.

Купът е населен е с 2 900 звезди. М11 е един от най-богатите разсеяни звездни купове и сред най-достъпните обекти от дълбокото небе.

М16 (разсеян звезден куп свързан с мъглявина)
Разстояние: 7 000 св.год.

Блясък: 6.4 зв.в.

Видим размери: 7'

Съзвездие: Змия

Ректасцензия: 18h 19min

Деклинация: -13˚47'

Видимост: бинокъл

Наблюдение: За да се наблюдава М16 в цялата му прелест най-добре е да се използва филтър ОIII.

Звездния куп М16 се вижда лесно с бинокъл, но свързаната с него мъглявина Орел придава допълнителен релеф в тази област на звездообразуване. С телескоп с диаметър 300 mm ще можете да се разгледат дори Стълбовете на сътворението. В техните тъмни ивици от газ и прах, в момента се раждат звезди.

М22 (кълбовиден звезден куп)
Разстояние: 10 000 св.год.

Блясък: 5.1 зв.в.

Видим размери: 24'

Съзвездие: Стрелец

Ректасцензия: 18h 36.4min

Деклинация: -23˚54'

Видимост: бинокъл

Наблюдение: В телескоп с диаметър от 100 до 200 mm, неговата повърхност е осеяна с множество светлинни точици.

Купът дължи красотата си най-вече на своята близост, защото със светимостта си, равна на 210 000 Слънца, и диаметър от 70 св.год. той се нарежда в средните кълбовидни купове. М22 е единственият, в който има скрита планетарна мъглявина от 15 зв.в. Тя се намира към центърa на купа и за съжаление, се изплъзва на повечето любители.

М4 (кълбовиден звезден куп)
Разстояние: 7 000 св.год.
Блясък: 5.8 зв.в.
Видим размери: 24'
Съзвездие: Скорпион
Ректасцензия: 16h 23.6min
Деклинация: -26˚32'
Видимост: рефрактор с диаметър D 60mm
Наблюдение: Дори и в малък телескоп, той сякъл е осеян с хиляди звезди.
Купът М4 държи рекорд по близост за кълбовидните купове. Въпреки 200 000 пъти по-голямата си маса от тази на Слънцето и диаметъра си от 50 св.год., той е под средното ниво. Купът се намира близо до центъра на Галактиката и страда от значително поглъщане на светлината в междузвездните облаци прах.

Наблюдателна част

Всички снимки са направени от 17 до 26 август 2009 г. по време на лятната лагер-школа на Астрономическа обсерватория при ОП „Младежки център”, гр. Хасково в Националната астрономическа обсерватория Рожен.

Използвана техника:

Телескоп: Celestron C8-S (Schmidt-Cassegrain)

- диаметър на огледалото: 203mm (8")

- фокус: 2032mm F/10

- екваториална монтировка

Фотоапарат: Canon EOS 350 D

Фотоапаратът е монтиран в директния фокус на телескопа.

Експозиции: 30 sec. , 1 min.

ISO: 800, 1600

  При тази конфигурация на използвана техника – телескоп с фокусно разстояние 2032mm и фотоапарат с матрица 22.2mm x 14.8mm, за ъгловия обхват (FOV) се получава 0º37'34" x 0º25'1 " или поле с диагонал 0.75º. Ъгловият обхват се изчисля по формулата: FOV = 2 x arctg (d/2f), където d е диагонала на матрицата, а f е фокусното разстояние на уреда, през който се снима (обектив или телескоп).

За удобство сме направили програма, с която се изчислява FOV (диагонала на полето), като въведете фокусно разстояние на уреда, който използвате, ширината и дължината на матрицата на приемника.

фокусно разстояние:
ширина на матрицата:
дължина на матрицата:

  От това, че разполагахме с такова поле, се насочихме към заснемането на обекти с видим размер по-малък от 1 º . Едни от успешните ни снимки са на разсеяни и сферични звездни купове.
На всеки обект направихме около 10 кадъра при една и съща експозиция и ISO, след което ги обработихме с програмата IRIS.
  Последната снимка е на съзвездието Орион и на мъглявината М42. Смятаме, че е уместно да я публикуваме в този сайт, т.к. в областта на пояса на Орион се намира една от най-известните асоциации Ori OB1, като нейно подразделение (Ori OB1D) обхваща и Tрaпeцa в Мъглявината Орион.

  Задача: Да определим ъгловия и реалния размер на сферичния куп М13, с направената от нас фотография, знаейки визуалното поле на използваната снимачна конфигурация, и използвайки разстоянията до него от каталог.
  От калкулираното по горе, за диагонала d на кадъра получаваме, че отговаря на ъглов обхвад (зрително поле) VOF_d = 0.735˚.

  Забележка: Съществуват няколко метода за определяне на разстояния до сферични звездни купове:
1. По променливите RR Lyr, който е най-точен. Тези звезди имат почти една и съща абсолютна звездна величина (М = 0.5^m). С определяне на тяхната видими звездна величина m (М = m + 5 + 5 x lg r) се получава модула на разстоянието r.
2. Приема се, че интегралната абсолутна звездна величина на кълбовидните купове е приблизително Мср. = -9^m, така че определянето на интегралната видима звездна величина, също непосредствено дава модула на разстоянието.
3. Като приемаме, че следните размери на сферичните куповете са 40 пс, то разстоянието се определя чрез измерване на ъгловите размери.

М13

VOF_d = 0.735˚
L = 25 000 ly
Чрез измервания от снимката получаваме:
d=1467mm - диагонал на кадъра
d'=550 mm - диаметър на купа
  За да определим този диаметър, засилихме контраста на снимката и изчертахме окръжност около купа, като тя трябва да обхваща тази област от небето, която има по-голяма концентрация на звезди от обкръжаващия фон.
  За ъгловия размер на купа D се получава:
D=(VOF_d x d') / d
D=(0.735˚ x 550 mm) / 1467mm
D= 0.265˚=16.5'
  За да намерим реалния размер на купа D', използваме формулата:
D' = 2 x L x tg (D/2)
D' = 2 x 25 000 ly x tg (0.265˚/2) = 115,6 ly
  Тъй като, най-малкото деление, което използваме при нашите измервания върху снимката е 2mm, на него съответства 3.6''. Тази грешка при измерването е несъществена спрямо грешката, която допускаме при определянето на радиуса на купа, защото не е възможно с точност да определим, докъде той се разпростира на базата на нашите фотографии. Това може да стане, чрез спектрален анализ на звездите, като се отделят тези, които имат едни и същи характеристики. Както знаем звездите в куповете са в един и същ етап на звездна еволюция, и са формирани по едно и също време.

© Copyright 2010 Meylin Bayryamali

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ПО АСТРОНОМИЯ В ИНТЕРНЕТ